Титанът и неръждаемата стомана могат да се заваряват, но не и със заваръчни пръти.
Методите, използвани за заваряване на титан и неръждаема стомана, включват заваряване с експлозия, заваряване чрез триене, спояване, флаш челно заваряване и дифузионно заваряване.
Основните трудности при заваряванетотитан и титанови сплавикъм неръждаема стомана са:
1. Разликата в точката на топене е голяма, около 150 градуса, което ще доведе до загуба на Fe и изгаряне или изпаряване на елементи от сплав, което затруднява заваряването на заварените съединения;
2. Желязото и титанът могат лесно да образуват интерметални съединения, като TiFe, TiFe2, Ti2Fe и др. В допълнение, легиращите елементи хром и никел в неръждаемата стомана също могат да образуват крехки интерметални съединения с титан. В същото време титанът също е силен карбидообразуващ елемент и въглеродът в стоманата се комбинира, за да образува крехък TiC.
Множество композитни крехки интерметални съединения могат също да се образуват между титан, желязо, хром и никел. Тъй като интерметалните съединения са относително крехки, ставите ще бъдат крехки. Под действието на напрежението при заваряване е лесно да се причинят пукнатини или дори счупвания в заваръчните шевове, което води до фуги. Пластичността и свойствата при висока температура се влошават.
3. Топлопроводимостта, специфичният топлинен капацитет и коефициентът на линейно разширение на двете са значително различни, което води до груби зърна на заваръчния шев и голяма деформация при заваряване.
